Христо Стоичков
Христо Стоичков Стоичков е български футболист и треньор, един от най-известните българи по света, нападател. Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Висок 179 см, тежи 76 kg. Започва кариерата си в школата на Марица (Пловдив). Играл е още за отборите на Завод "Юрий Гагарин", УСМ, Хеброс, ЦСКА, Барселона, Парма, Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.
Започва кариерата си в Марица (Пловдив) за който изиграва 1 мач. След добри мачове за Хеброс (Харманли) е привлечен в ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава буйният му нрав и в края на сезона след мач за купата с Левски бива наказан да не играе завинаги, след което наказанието е намалено на една година.
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България.
За националния отбор дебютира на 23 септември 1987 г. срещу Белгия в квалификация за ЕП (в София).
През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК където отбора отпада от Барселона.
Заради доброто си представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, който печели първата КЕШ на Барселона през 1992. През 1995 е трансфериран в Парма където остава един сезон като впоследствие се връща в Барселона.
На Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. През същата година печели престижната футболна награда Златна топка.
Има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция и 3 мача и 3 гола на ЕП'1996 в Англия.
През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.
През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.
През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.
Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.
През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго.
През лятото на 2007 дава интерю за сп. Макс което става повод за негодувание сред футболната общественост.
През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.
Започва кариерата си в Марица (Пловдив) за който изиграва 1 мач. След добри мачове за Хеброс (Харманли) е привлечен в ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава буйният му нрав и в края на сезона след мач за купата с Левски бива наказан да не играе завинаги, след което наказанието е намалено на една година.
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България.
За националния отбор дебютира на 23 септември 1987 г. срещу Белгия в квалификация за ЕП (в София).
През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК където отбора отпада от Барселона.
Заради доброто си представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, който печели първата КЕШ на Барселона през 1992. През 1995 е трансфериран в Парма където остава един сезон като впоследствие се връща в Барселона.
На Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. През същата година печели престижната футболна награда Златна топка.
Има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция и 3 мача и 3 гола на ЕП'1996 в Англия.
През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.
През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.
През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.
Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.
През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго.
През лятото на 2007 дава интерю за сп. Макс което става повод за негодувание сред футболната общественост.
През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.